Инициатива на MOVE.BG - Учебник по бъдеща история на България


Специален "Учебник по бъдеща история на Българияпредставя възможното положително развитие на страната ни през следващите три десетилетия, ако днес започнем ключови реформи, като планираме умно, дългосрочно и с визия Националния план за възстановяване и устойчивост, чрез който страната ни ще получи допълнителни 12 милиарда от механизма за възстановяване на Европа “Следващо поколение ЕС”. 

В Учебника България израства от страна скромен новатор със силно ресурсоемка и въглеродно интензивна икономика до една от водещите държави в Европа с развит иновативен и зелен бизнес, защитена природа и щастлив дом на просветени хора, които създават от страната ни проекти и бизнеси, решаващи световни предизвикателства. 

Публикуван броени дни след парламентарните избори, Учебникът показва важността на дългосрочното експертно планиране, отвъд конкретните изборни цикли и управляващи конфигурации. Чрез Учебника коалиция “За зелен рестарт” настоява България да не пропуска историческия прозорец за реформи, създаден от коронакризата, климатичните промени и процесите на дигитализация и автоматизация в света. 

Проектът е поредно начинание на Коалицията, която обединява представители на иновативния бизнес и екологични организации:  MOVE.BG, WWF България, “Грийнпийс”-България и “Институт Кръгова Икономика”. Обединението, създадено в началото на пандемията през 2020 по инициатива на MOVE.BG, работи в подкрепа зеленото възстановяване на България и зелената и дигитална трансформация на българската икономика. 

Историята, която пишем заедно днес

“Учебникът по бъдеща история” разказва процеса на промяна до 2050 година, ако днес започнем въвеждането на конкретни реформи в седем области, представени като отделни уроци в учебника: иновативна икономика, Индустрия 4.0, умения на бъдещето, алтернативна енергия, климат, кръгова икономика, както и биоразнообразие и земеделие. Реформите се основават на над 200 експертни предложения в пет становища на Коалицията, създадени с цел подобряване на българския План за възстановяване и устойчивост по механизма "Следващо поколение ЕС".

Форматът на учебник е избран целенасочено, за да разкаже по разбираем начин защо именно днес е моментът за значими смели решения за зелен рестарт на икономиката и обществото ни, защо трябва незабавно да подобрим Националния план за възстановяване и устойчивост и защо участието на всеки един в този процес е определящ за бъдещето ни утре, догодина, след 10,  20 или 30 години. Проектът не предентира за изчерпателност на реформите и областите на обхват, а показва, че в България има експерти с визия как страната ни да бъде реформирана, така че да се превърне в един от зелените, дигитални и иновативни лидери в Европа. Експерти, чийто глас, за съжаление, остава слабо чут в процеса по изготвяне на българския План за възстановяване и устойчивост. 

Защо са необходими реформите от Учебника точно днес?

Пандемията от коронавируса показа на човечеството какви са измеренията на една глобална криза. Опитът от решаването й с безпрецедентната мобилизация и сътрудничество в цял свят е урок за успешно справяне с потенциално много по-разрушителна климатична криза, посочват авторите на Учебника. Тази задача, редом с осигуряване на среда за развитие на икономиката в ерата на автоматизацията, си поставя Европейският съюз в амбициозната програма за възстановяване от COVID-кризата и реформи - “Следващо поколение ЕС”. Тя дава не просто допълнителен финансов ресурс, а исторически шанс за трансформационно развитие на държавите-членки в посока на иновативна и зелена икономика, наваксване с дигитализацията на процеси и умения и отваря път за просперитет за поколения напред.  

С умно планиране на допълнителния многомилиарден финансов ресурс, предвиден за България, са възможни качествени реформи по посока образование за бъдещето, наука в полза на иновативна индустрия и да бъде изведена държавата ни от ролята й на подкрепящ играч на икономическите програми на други държави. Възможно е желаното от всички ни добро бъдеще, обясняват от Коалиция “За зелен рестарт”.

Реализирането на това бъдеще, обаче не зависи от Брюксел. То зависи от решенията, които се вземат днес, зависи от приноса и участието на всеки един от нас. Роля в сътворяването на това възможно бъдеще имаме заедно независимо от попрището , на което работим - политика, бизнес, наука, неправителствен сектор.

“С тази мотивация през юни 2020 създадохме Коалиция “За зелен рестарт” -  да подкрепим експертно и с програмни идеи зеления и цифров преход на българската икономика и общество. За да се случи дългоотлаганата трансформация на икономиката ни от ресурсно-базирана, ишлеме към такава с добавена стойност и грижа за здравето на хората и природата. 

За решаването на предизвикателства пред държавата ни, които не търпят отлагане,” споделят от Колация “За зелен рестарт”.

А тези предизвикателства са много. Държавата ни е на незавидното 49-о място по конкурентоспособност в света. Емисиите парникови газове на единица БВП в България са три пъти по-високи от средните стойности за ЕС, а  българската икономика е 6.5 пъти по-ресурсоемка. Въглищната енергетика струва все по-скъпо на гражданите, както от гледна точка на природно въздействие, така и чисто финансово. Година след година България попада в категорията на “скромните новатори” в изследването Innovation Scoreboard на Европейската комисия. А едва 29% от българите притежават базови дигитални умения.

В същото това време, обаче има и една друга България: на иновативните предприемачи, на смелите учени, на хилядите, които живеят с мисъл и грижа за природата. На хората, които днес създават от България решения за глобални предизвикателства пред света и проправят пътя на утрешния ден в страната ни. Именно утвърждаването на техните практики, бизнеси и идеи в полза на градивно устойчиво развитие на обществото ни трябва да бъде подкрепено от българския Национален план за възстановяване и устойчивост, чрез който у нас ще бъде реализирано “Следващо поколение ЕС”. 

"Водени от желанието тъкмо такава качествена промяна да се случи в държавата ни от Коалиция “За зелен рестарт” в рамките на пет експертни становища направихме конкретни предложения за промени в Плана на българското правителство. С визията за възможната България подготвихме и настоящия “Учебник по бъдеще история на България”. В него тя е икономически силна, със съхранена природа и място за достоен живот на хората. "

Уроците

Три от уроците в „Учебник по бъдеща история на България“ се занимават със сферата на зелените иновации и перспективите пред високотехнологичния бизнес. Разказът започва с така необходимото въвеждане на правна категория за стартиращ бизнес, минава през създаването на Фонд за зелени иновации и стига до международния успех за бъдещите български компании еднорози. Иновативните стартъпи стават определящи за портрета на българската икономика и стоят в основата на постигнатия през 2050 година растеж на икономиката от 70% .Наред с необходимите законодателни и икономически условия за развитието на екологичен иновационен бизнес, авторите обръщат специално внимание на образованието. Предлагат се решения както за повишаване на професионалната квалификация, съобразена с бъдещото развитие на пазара на труда, така и за образование в по-широк смисъл, което да създава и възпроизвежда обществени нагласи със загриженост за здравето на екосистемите и осъзнаване на ползите от природнобазираните решения. Образователните реформи са насочени към развиване на цифрови умения в пряка връзка с нуждите на бизнеса, а в читалищата се развиват програми с по-широк обхват, които разясняват принципите и потенциала на кръговата икономика. Отделна глава от учебника е посветена на Индустрия 4.0 и дългосрочната ориентация на българската икономика към високотехнологичните производства и услугите на утрешния ден.

Според описания сценарий човечеството не успява да спре покачването на температурите в желаната степен. За няколко десетилетия обаче България се превръща в емблематичен пример - от страна, която формално не признава изменението на климата, тя се трансформира в модел за подражание. Градовете са много по-зелени, пълни с градски градини. Активно се прилагат дълго отлаганите природно базирани решения. Националната земеделска политика се основава на устойчиви и екосистемни подходи. Индустриалните форми на земеделие отстъпват място на малки биологични ферми, които отговарят предимно на местните нужди. На изкопаеми горива се движат само бутикови ретро автомобили.. Въглищата са мрачен спомен от миналото - икономиката е до голяма степен електрифицирана, а енергията се произвежда на местно ниво според нуждите на хората. Благодарение на усилията за опазване на горите, устойчиво управление на водите и минимално използване на водата от конвенционалното производство на енергия и селското стопанство, са овладени рисковете от национална водна катастрофа. Интелигентната мрежова инфраструктура и взаимовръзките предопределят цялостното успешно бъдеще на икономиката. Все повече и повече био-базирани решения се прилагат в индустрията, иновациите и икономиката като цяло.

Частта, посветена на енергийния преход, обръща специално внимание на превръщането на потребителите в производители на енергия от възобновяеми източници. Първата стъпка е овластяването на така наречените енергийни граждани чрез законодателни промени, които да им позволят да произвеждат енергията, необходима за собствени нужди. Акцент е поставен и върху споделянето на енергия, което, от една страна, оптимизира разходите, а от друга - гарантира достъп до чиста енергия за всички граждани, независимо от техния социален статус и платежоспособност. По този начин България успява да изпълни целите на Парижкото споразумение, като закрива въглищните си електроцентрали и превръща мините в слънчеви паркове или изцяло рекултивирани територии. Според възможния ход на събитията, описан в учебника, до 2042 г. страната успява да изведе от експлоатация и АЕЦ Козлодуй.

Разгледайте целия "Учебник по бъдеща история на България" на futurehistory.bg

Източник: https://move.bg/future-history-book