Водородът превръща Стара Загора в ключов играч в новата енергийна карта на Европа

Водородът вече не е само в лабораториите, а едно от основните предизвикателства пред развитието му е нуждата от информираност и разбиране от страна на обществеността. Бъдещето му в световната икономика е сигурно, но Европа е изправена пред важната задача да спечели битката с иновациите в тази посока, на фона на огромната световна конкуренция, включително от Китай.

Това бяха част от ключовите послания, отправени по време на международната водородна конференция CONNECTING HYDROGEN, която събра институции, бизнеси и експерти от цял свят в Стара Загора на 26 март. Събитието превърна града в сцена на стратегически диалог между всички заинтересовани страни на фона на предизвикателствата, свързани с енергийната трансформация не само на регионално, но и на европейско и световно ниво.

Организатори на конференцията са Агенция за регионално икономическо развитие (АРИР) – Стара Загора, с подкрепата на Европейската инициатива за опазване на климата (EUKI) към Федералното министерство на икономиката и опазването на климата на Германия, в рамките на проекта ReNewStart for Hydrogen.

Водородът излиза от лабораториите и тръгва по улицата

Форумът изкара разговора извън лабораториите и стратегиите и го насочи към реалните проекти, инвестиции и решения. Той се проведе ден след официалния старт на проекта ZAHYR, който предвижда производство на 500 тона чист водород годишно в региона на Стара Загора и използването му в множество индустрии, включително мобилност и градски транспорт.

Изпълнителният директор на АРИР – Стара Загора Румяна Грозева посочи, че събитието е насочено както към професионалисти, така и към гражданите: „В случая става въпрос не само за водород, а и за иновации и иновативни технологии, които помагат на минните компании да се преструктурират и да продължат да работят по устойчив за региона начин. Ние никога не сме противопоставяли на въглищата. Напротив, винаги сме търсили вариант тази индустрия да продължи да работи по добрия начин за хората и за природата.“ По нейните думи водородът вече навлиза в практиката: „Вчера започнахме проекта „Захир“, в който фокусът е водородната мобилност. Говорим не само за тестове, а за реално производство на водород. Реални автобуси и тежкотоварни камиони. Сътрудничим си с Тракийския университет, транспортни фирми и Европейския цифров иновационен хъб „Загоре“. Партньорите са много.“ Тя подчерта и необходимостта от повече информираност: „Затова правим тези събития – за да обясним, да информираме и да отговорим на въпросите на хората.“

Барт Бибуйк, „Човек на годината, свързан с водорода“ за 2025 г., също акцентира върху нуждата от разбиране: „Водородът е нова технология… Единственият начин тя да бъде приета е да бъде видима – тя трябва да излезе на улицата.“

Конкуренцията за цената: Кой ще спечели битката?

Второто голямо предизвикателство е цената. По време на форума беше ясно заявено, че бъдещето на водорода ще се реши на пазара, а не в лабораториите. Примерите от страни като Бразилия показват, че водородът може да бъде произведен на конкурентни цени, дори по-ниски от тези на метана. Това поставя Европа пред необходимостта от ускоряване на инвестициите и мащабирането.

„Загубихме състезанието за батериите. Загубихме това за соларните панели. Това състезание все още не е приключило – но трябва да ускорим“, предупреди Барт Бибуйк.

Дискусиите обхванаха и международния контекст – от водородните стратегии в Черна гора до мащабните инвестиции в Латинска Америка и Китай, където вече се реализират проекти с цена около 3 долара за килограм водород. Тези примери още веднъж доказаха, че конкуренцията е глобална и че Европа трябва да действа бързо.

Стара Загора сред лидерите на трансформацията в Европа

На този фон Стара Загора не остана само домакин, а се позиционира като активен участник в този процес. „Стара Загора е регионът в сърцето на българската енергийна трансформация и вие имате ясна мисия да станете водеща водородна долина в Югоизточна Европа“, посочи Валери Буйон-Делпорт, изпълнителен директор на Съвместното предприятие за чист водород, която се включи с видеовръзка на живо.

Тя обясни и защо създаването на водородни долини е работещ модел за внедряването на водорода в икономиките на бъдещето. „Те свързват производството с дистрибуцията и иновациите, събират на едно място индустрията, мобилността, инфраструктурата, публичните институции и инвеститорите около общ проект и помагат на региони като вашия да превърнат водорода във възможност за икономическо развитие, а не само енергийна концепция“, подчерта тя.

Темата подкрепи и Сара Зимеринг от Европейската инициатива за опазване на климата (EUKI) към Федералното министерство на икономиката и опазването на климата на Германия, която финансира проекти и органидации от нас 25 държави за над 100 милиона евро, като целта е да се превърне климатичната политика в реални действия на терен .

Панелът „Декарбонизиране на енергийното сърце на България“ показа, че регионът вече преминава от визия към реални действия. Представените проекти – ZAHYR, H2Start и ReNewStart for Hydrogen – очертаха конкретна пътна карта за трансформация. Проектът ZAHYR предвижда производство на 500 тона зелен водород годишно, инвестиция от около 24 милиона евро и създаване на над 700 работни места – преки и косвени. Освен икономическия ефект, проектът има и значителен екологичен принос, с очаквано намаление на емисиите от близо 4 800 тона CO₂ годишно . Особено важно е, че тези инициативи не са изолирани. Те са част от по-широка европейска рамка. Само в рамките на програмите за водородни долини в Европа се реализират десетки проекти с обща стойност над 1,5 милиарда евро, като само чрез Clean Hydrogen Partnership са мобилизирани стотици милиони евро финансиране .

Разговори извън сценария

Може би най-силният сигнал за значимостта на събитието беше динамиката на самите разговори, които излязоха извън предвидената програма още по време на първия панел, който приключи с над 45 минути закъснение. Въпросите от публиката не намаляваха, а коментарите на панелистите провокираха още и още теми за размисъл и дискусия.

Форматът на събитието бе нестандартен, но полезен – с трима модератори, задаващи въпроси от различни перспективи – системна, икономическа и „Гласът на публиката“. Системната перспектива бе от д-р Румяна Грозева, икономическата даде проф. Дарина Заимова, а гласът на публиката отрази пилотът и журналист Александър Богоявленски. Това позволи разговора да обхване различните измерения на разбирането за водорода и неговата роля в бъдещето на регионите.

CONNECTING HYDROGEN показа нещо съществено – че водородът вече не е тема на бъдещето, а на настоящето. И че ключът към неговото развитие не е само в технологиите, а в разбирането, достъпността и скоростта на внедряване. Стара Загора направи ясна заявка, че има амбицията и капацитета да бъде част от този процес – не като наблюдател, а като активен участник. И ако има едно изречение, което обобщава деня, то е просто: водородът не трябва само да бъде разработен. Той трябва да бъде разбран, достъпен и приложен – тук и сега.