1,4 млрд. евро за въглищните региони: как преходът може да създава индустрия, вместо да компенсира загуби в Стара Загора, Перник и Кюстендил 

Ресурсът от 1,4 млрд. евро за справедливия преход не е просто поредният финансов пакет, който България трябва да „усвои“. Това е възможност Стара Загора, Перник и Кюстендил да изградят нови икономически дейности, преди постепенното оттегляне от въглищата да започне да се измерва в загубени работни места, население и индустриален капацитет. А най-перспективните възможности са за индустриални паркове, подкрепа за предприятията, нови технологии и квалифицирани хора. 

Това бе основното послание на конференцията и иновационния форум „Кохезионната политика в действие: резултати, иновации и още възможности за регионите в преход“, организиран на 30 септември в Стара Загора от Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора. Форумът е част от инициативата COREJIO – Една кохезионна политика: множество региони в синхрон за справедлив преход, в която АРИР – Стара Загора си партнира с Телевизия Стара Загора and Бранд Медия България за повишаване на информираността за европейската политика за сближаване във въглищните региони.  
 

Атанас Пеканов: преходът е възможност 

Събитието откри областният управител на Стара Загора доц. Д-р Калоян Дамянов, който още в началото посочи, че на справедливия преход не трябва да се гледа като на компенсаторен механизъм. 

„Много е важно да не разглеждаме справедливия преход само като компенсаторен инструмент“, заяви Калоян Дамянов. Според него Стара Загора трябва да използва европейските механизми, за да развива съществуващата си индустриална основа и да създава нови партньорства. 

Подобна е и позицията на вицепремиера Атанас Пеканов, който, въпреки натоварения си график, се включи с видеообръщение към гостите на конференцията.  

Като основни направления за средствата той посочи изграждането на индустриални паркове, подкрепата за малките и средните предприятия, инвестициите в нови технологии и квалификацията и преквалификацията на работещите. 

“Трябва да гледаме на тази дума – преход – като на възможност да градим нещо ново“, каза Пеканов”.  

Според него въглищните региони остават ключови за българската икономика заради натрупаните производствени традиции, квалифицираните кадри и съществуващата индустриална база. Именно върху тях трябва да бъдат изградени нови икономически дейности, свързани с нисковъглеродни производства, технологии и иновации. 

Какво трябва да бъде изградено с ресурса от 1,4 млрд. евро? 

Пеканов очерта четири основни направления, определени и в приетия от правителството план за действие. 

Първото е развитието на индустриални паркове с готови терени, транспортна и техническа инфраструктура. Без такава основа регионите трудно могат да привлекат нови производствени предприятия, независимо колко средства са предвидени по европейските програми. 

Второто направление е подкрепата за малките и средните предприятия. Именно те трябва да продължат да инвестират, да модернизират производството си и да създават работни места в период, в който голяма част от местната икономика е изправена пред несигурност. 

Третият акцент са новите и иновативните технологии, включително нисковъглеродните производства и секторите с потенциал за дългосрочен растеж. 

Четвъртото направление е човешкият капитал – квалификацията и преквалификацията на хората, чиито професии ще бъдат засегнати от промяната. Новите предприятия сами по себе си не са достатъчни, ако регионите не разполагат с подготвени кадри за тях. 

Тези четири елемента трябва да бъдат свързани. Индустриален парк без инвеститори е просто инфраструктура. Инвеститор без подготвени кадри трудно може да развие производство. Обученията без реални работни места също не задържат хората в региона. 

Затова успехът няма да се измерва единствено с процента на усвоените средства, а с това каква икономика ще остане след приключването на програмите. 

Четири различни числа, които не трябва да се смесват 

Около справедливия преход често се съобщават различни суми, без да се пояснява какво точно стои зад тях. По време на форума д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на АРИР – Стара Загора, посочи конкретни числа и направления, в които европейските пари могат да помогнат за успешния преход. Тя даде примери и с вече изпълнени успешни проекти, подкрепящи развитието на трите региона.  

 Данните, представени на форума, очертават няколко отделни равнища на финансиране: 

• 1,4 млрд. евро е общият ресурс на Фонда за справедлив преход, насочен основно към Стара Загора, Перник и Кюстендил и свързаните с тях територии; 

• 235,4 млн. евро е представеният обем на безвъзмездната подкрепа за област Стара Загора по ключови европейски програми през периода 2021–2027 г.; 

• 16,4 млн. евро е публичната инвестиция в инфраструктурата на Индустриална зона „Загоре – Еленино“; 

• над 225 млн. евро са планираните частни инвестиции на предприятията, които се изграждат в зоната. 

Тези средства не са взаимозаменяеми. Те показват различни етапи от една и съща верига: европейски и национален ресурс, публична инфраструктура и подкрепа за бизнеса, привлечен частен капитал и накрая – нови работни места и икономическа активност. 

Именно последната част от тази верига е най-важната. 

„Загоре – Еленино“ показва как публичният ресурс може да привлече частен капитал 

В Индустриална зона „Загоре – Еленино“ се изграждат седем предприятия с планирани инвестиции за над 225 млн. евро и очаквани повече от 2000 работни места. За инфраструктурата на зоната са предвидени 16,4 млн. евро публичен ресурс. 

Това означава, че размерът на планирания частен капитал е близо 14 пъти по-голям от публичната инвестиция в инфраструктура. Важно е да се уточни, че става дума за планирани инвестиции и очаквана заетост, но примерът ясно показва каква трябва да бъде логиката на справедливия преход. 

Ролята на публичното финансиране не е непременно да замени частния капитал. Неговата задача е да осигури условията, които ще направят една територия привлекателна за инвеститорите – терени, пътища, комуникации, енергийна обезпеченост, подготвени хора и работещи местни институции. 

Договорени средства не означава завършена инвестиция 

Един от най-сериозните въпроси остава темпът на реалното изпълнение. Д-р Грозева посочи, че към средата на 2026 г. са били договорени приблизително 616 млн. евро, или около 42% от ресурса за справедлив преход. Реално изплатените средства са били около 118 млн. евро – приблизително 8%. За сравнение, средното равнище на плащанията по програмите на Кохезионната политика (или Политика на сближаване) е било около три пъти по-високо. 

Разликата е съществена. Договореният ресурс означава, че са избрани проекти и са подписани договори. Реално изплатените средства показват каква част от проектите вече се изпълнява и има признати разходи. А икономическият ефект идва още по-късно – когато инфраструктурата е завършена, машините работят и хората са назначени. 

Затова ускоряването на процедурите е необходимо, но не е достатъчно. Ако средствата бъдат изразходвани без последващи инвестиции, производителност и устойчива заетост, формално доброто усвояване няма да означава успешен преход. 

След 2027 г. правилата се променят 

Втората голяма тема на форума беше предложената архитектура на бюджета на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. 

В сегашното предложение не е предвиден самостоятелен Фонд за справедлив преход по модела от периода 2021–2027 г. Подкрепата за трансформиращите се територии се очаква да бъде интегрирана в по-широката финансова архитектура. Предложението все още подлежи на преговори, но посоката поставя важен въпрос: ще бъде ли запазен целевият териториален фокус върху регионите, в които преходът далеч не е приключил? 

Изпълнителният директор на АРИР – Стара Загора д-р Румяна Грозева обърна внимание на разликата между Кохезионната политика и политиката за конкурентоспособност. 

Кохезионната политика е свързана с конкретни територии. Нейната задача е да намалява регионалните различия, да осигурява достъп до възможности и да подкрепя дългосрочната трансформация на по-уязвимите райони. 

Финансирането за конкурентоспособност е насочено към иновации, водещи технологии, растеж на бизнеса и проекти с потенциал за европейска и глобална реализация. 

Двете цели не си противоречат, но не водят автоматично до едни и същи инвестиции. 

Средствата за конкурентоспособност естествено се насочват към местата, където вече има концентрирани компании, специалисти, научна инфраструктура и работеща екосистема. Така най-силно развитите центрове могат да продължат да привличат голяма част от новите инвестиции. 

За регионите в преход остава въпросът кой ще финансира предварителната работа – терените, инфраструктурата, уменията, научния капацитет и проектната готовност, необходими, за да могат и те да участват в тази конкуренция. 

Защо новият Южен район има значение? 

От 1 януари 2027 г. България ще премине от шест към четири района от ниво NUTS 2, използвани при статистическото наблюдение, планирането и отчитането на европейските средства. Стара Загора, Перник и Кюстендил ще бъдат включени в общ Южен район. 

Това не означава административно сливане на областите, но създава обща статистическа и програмна рамка. Именно тук възниква рискът средните показатели за големия район да прикрият съществените различия между отделните територии. 

Стара Загора е изправена пред трансформацията на най-големия въглищно-енергиен комплекс в България. Перник и Кюстендил имат различна икономическа структура, мащаб на засегнатата заетост и възможности за диверсификация. Един добър среден показател за целия Южен район не означава автоматично, че всяка от включените области се развива добре. 

Затова конкретните потребности на трите региона трябва да бъдат защитени още при програмирането на следващия период. След като правилата и бюджетите бъдат окончателно договорени, възможностите за промяна ще бъдат много по-ограничени. 

България е нетен получател, но въпросът вече е какво остава след средствата 

Данните, представени на форума, показват мащаба на европейското финансиране за България. За периода 2007–2025 г. страната е получила над 36,9 млрд. евро от бюджета на ЕС при внесени около 10,5 млрд. евро. Нетният положителен баланс е приблизително 26,4 млрд. евро. 

Само за периода 2021–2027 г. европейският ресурс за зеления и цифровия преход и териториалната трансформация е 10,7 млрд. евро, а с националното съфинансиране общата стойност достига 12,9 млрд. евро. 

В Стара Загора видимите резултати включват обновена градска и паркова среда, културни институции и пешеходни пространства, както и модернизация на градския транспорт чрез нови автобуси, тролейбуси и електрически таксита. 

Следващият етап обаче изисква по-висока летва. Не е достатъчно да се отчете колко средства са вложени. Трябва да се измерва дали те са довели до нови работни места, по-висока производителност, последващи частни инвестиции и способност на региона да задържа младите и квалифицираните хора. 

Технологиите трябва да достигнат до реалната икономика 

Форумът представи и част от технологичния потенциал, върху който Стара Загора може да надгражда. 

H2START – Центърът за върхови постижения по водородни технологии на Тракийския университет, развива решения за производство, съхранение, транспорт и използване на водород. Целта е научната работа да преминава през прототипи и демонстрационни проекти до конкретни приложения за индустрията. 

Сред обсъжданите възможности е водородно-електрическото преоборудване на съществуващ подвижен състав, включително като бъдеща концепция за теснолинейката Септември – Добринище. На този етап това не е одобрен инвестиционен проект, а пример за възможно приложение на технологията. 

Европейският цифров иновационен хъб „Загоре“ от своя страна предоставя на предприятията и публичните организации възможности за тестване на технологии преди инвестиция, достъп до специализирана инфраструктура и експертиза, обучения и подкрепа за дигитална трансформация. Сред направленията са изкуственият интелект, високопроизводителните изчисления, роботиката, виртуалната реалност и киберсигурността. 

Точно такива връзки между науката, технологичната инфраструктура и предприятията са необходими, ако регионът иска да привлича производства с по-висока добавена стойност. 

Истинският тест предстои 

Посланията на Атанас Пеканов и доц. Калоян Дамянов очертаха обща позиция: справедливият преход не трябва да управлява упадъка на въглищните региони, а да създаде основата за следващия етап от тяхното развитие. 

Успехът ще зависи от няколко практически условия – готови индустриални терени, работеща инфраструктура, подготвени проекти, достъп на малките и средните предприятия до финансиране, нови технологии и хора с необходимите умения. 

Седемте предприятия, над 225 млн. евро планирани инвестиции и повече от 2000 очаквани работни места в „Загоре – Еленино“ дават представа как би могъл да изглежда този модел. Предизвикателството е подобни резултати да не останат единични примери, а да се превърнат в цялостна икономическа посока за Стара Загора, Перник и Кюстендил. 

Медиите и кохезионната политика

Националните медии все още не разполагат с достатъчно капацитет за задълбочено отразяване на кохезионната политика и начина, по който европейското финансиране влияе върху развитието на отделните региони. Това коментира главният редактор на Economic.bg Георги Желязков по време на панел, специално посветен на ролята на медиите в контекста на политиката на сближаване.

По думите му, регионалните медии в Стара Загора, Перник и Кюстендил са значително по-ангажирани с темите за политиката на сближаване, докато на национално ниво те често остават извън постоянния медиен дневен ред.

Ако следите дори икономически медии, всичко е на повърхността – няма никакво задълбочаване“, посочи Желязков.

Според него, това има значение и за разбирането на различните предизвикателства пред въглищните региони. Стара Загора, Перник и Кюстендил не трябва автоматично да бъдат поставяни под общ знаменател, тъй като икономическата им структура и последствията от прехода са различни. Желязков обърна внимание и на необходимостта информацията за европейските програми да бъде по-достъпна. В рамките на проект COREJIO е създадена специализирана информационна платформа по темата, която вече има десетки хиляди посещения и предстои да бъде надградена с допълнителни възможности за търсене и филтриране на информацията.

По време на дискусията представителите на регионалните медии също поставиха акцент върху необходимостта европейското финансиране да бъде показвано през конкретните резултати – какво реално е построено, променено или създадено, а не единствено чрез размера на бюджетите по отделните програми. Желязко Динев от Телевизия Стара Загора изрази готовност за създаване на обособена рубрика, посветена на европейското финансиране, по предложение за д-р Румяна Грозева.

В дискусията се включи и Вени Петрова, началник отдел „Връзки с обществеността и протокол“ в Община Стара Загора. Тя подчерта, че институционалната информация сама по себе си не е достатъчна за ефективна комуникация. Именно медиите имат ролята да я преведат на разбираем език, да добавят различните гледни точки и да изграждат доверие, особено в региони, в които икономическата трансформация създава социална несигурност.

Форумът финално постави края на проекта COREJIO – „Една кохезионна политика: множество региони в синхрон за справедлив преход“, реализиран от АРИР – Стара Загора, „Бранд Медия България“ и Телевизия Стара Загора през последната една година. Целта му бе повишаване на осведомеността за възможностите на политиката на сближаване на ЕС във въглищните региони. В рамките на проекта бяха създадени поредица от кратки филми, множество информационни материали, както и платформата „Европари 101“ and Практически наръчник за журналисти, редактори и комуникационни експерти. Целта е информацията за европейското финансиране да бъде представяна не само чрез бюджетите и административните процедури, а чрез реалните резултати и отражението им върху живота и икономиката на регионите. 

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.