The tastes of Stara Zagora presented on the European stage in Bordeaux

АРИР – Стара Загора представи български продукти и регионален опит в подкрепа на малките производители по време на финалното събитие на проект SMEOrigin във Франция

Българско бяло саламурено сирене, Странджански манов мед, шафран, самардала и истории за хората зад тези продукти, облечени в национални носии. Така бе представен българският характер и вкус на финалното международно събитие по проект SMEOrigin, което се проведе от 25 до 28 май 2026 г. в Бордо, Франция.

АРИР – Стара Загора участва в събитието като български партньор по проекта и представи не просто продукти, а част от културната и икономическата идентичност на региона. В рамките на няколко дни Стара Загора и България застанаха редом до региони от Австрия, Полша, Финландия, Гърция, Испания и Франция, за да покажат, че местната храна може да бъде много повече от спомен от детството или туристически сувенир. Тя може да бъде икономика, бранд, причина за пътуване и не на последно място – възможност за малките производители да останат видими и силни на един все по-труден пазар.

Празник на идентичността с носии и вкусове от цяла Европа

Събитието беше замислено като живо преживяване на регионалната храна и идентичност. Участниците от всички региони бяха поканени да донесат характерни продукти, да изпратят любими песни и да се включат заедно в крос-културна вечеря, облечени в националните си носии.

На 27 май SMEOrigin излезе и пред по-широка публика в рамките на ежегодния Земеделски панаир на Нова Аквитания в Parc des Expositions de Bordeaux – едно от най-големите агрохранителни изложения във Франция. Там българските продукти намериха своето естествено място сред европейските вкусове, носейки със себе си аромат на планина, поле, традиция и ръчен труд. Българското бяло саламурено сирене ЗНП, Странджанският манов мед ЗНП, шафранът и самардалата предизвикаха любопитство, защото не са просто продукти с интересен вкус. Те носят история за климат, почва, традиционни знания, местни общности и усилието на малките производители да останат на пазара със собствено лице.

По време на специална дегустационна сесия всеки партньорски регион представи свои продукти чрез рецепта, подготвена от местен шеф готвач. Българското участие привлече внимание именно със своята различност: соленият, плътен вкус на българското сирене, сладостта и горската дълбочина на мановия мед, яркият цвят на шафрана и характерната зелена пикантност на самардалата. За публиката това беше среща не само с България, а с един регион, който има какво да покаже и какво да защити.

Виното – гордостта и болката на Бордо

Нито едно посещение в Бордо не може да мине без някое от стотиците винарни. Виното от векове е запазена марка на Бордо. Партньорите посетиха Château de l’Hospital в Portets, в района Graves — един от историческите винени райони на Бордо. Graves носи името си от чакълестите почви, които са характерни за тероара. На пръв поглед това е сурова земя, но точно тя дава на лозята едно от големите им предимства: добър дренаж, по-дълбоко вкореняване и специфичен минерален характер на вината.

В Château de l’Hospital ни запознаха с производството на био вина от Бордо и с начина, по който една традиционна винарска територия може да отговори на съвременните очаквания за качество, устойчивост и по-отговорно земеделие.

Особено важна част от посещението беше срещата с икономическия контекст на Бордо и Нова Аквитания. На пръв поглед Бордо е символ на силна традиция, разпознаваем бранд и вековна винена култура. Но зад красивия образ стои регион, който също преминава през трудна трансформация. Лозарството и винопроизводството, дълго време гръбнак на местната икономика и идентичност, се сблъскват с намаляващо потребление, пазарен натиск, климатични предизвикателства и необходимост от преструктуриране. Хиляди хектари лозя вече са изкоренени със субсидии, а още площи са предмет на обсъждане.

Тази история прозвуча много близко за участниците от Стара Загора. Разбира се, въглищата в Маришкия басейн и виното в Бордо са различни сектори, с различна история и различна тежест. Но въпросът е сходен: как един регион продължава напред, когато традиционна индустрия, около която са изградени работни места, семейни бизнеси и местна идентичност, започне да губи своята досегашна роля?

Стридите на Аркашон: от храна на бедните до деликатес

До средата на 20-ти век в Бордо морската храна не била на почит. Рибата, стридите и останалите морски дарове били смятани за храна на бедните и нискокачествен продукт, докато на почит в богатите домове било месото. Ловът на стриди в залива Аркашон – приливна лагуна на брега на Атлантическия океан, е традиция от столетия. Първо рибарите вадели диви стриди, а после започнало и отглеждането им.

След Бордо програмата отведе партньорите до залива Аркашон и полуостров Cap Ferret — място, където морето е икономика, култура и начин на живот. Там участниците посетиха Chez Guillaume, ферма за стриди в селището L’Herbe, и се запознаха с една от най-характерните практики за района: отглеждането на стриди.

Заливът Аркашон е известен като един от емблематичните френски райони за стридопроизводство. Неговата сила идва от самата природа на мястото: защитена лагуна, движение на приливите и отливите, смесване на морска и сладка вода, постоянен обмен между океан, пясъчни плитчини и хранителни вещества. Стридите тук не се „произвеждат“ в индустриален смисъл. Те се отглеждат бавно, в ритъма на водата. Местните производители работят с маси, кошове и паркове за стриди, следят развитието им, преместват ги според нуждите, почистват ги, сортират ги и ги подготвят за пазара. Това е труд, който изглежда романтичен само отдалеч. Отблизо е физически, прецизен и напълно зависим от природата.

И тук продуктът е силен, защото е свързан с място. Стридата от Аркашон не е просто морска храна. Тя носи вкус на конкретен залив, на конкретен начин на отглеждане, на семейни ферми и поколения знание. Малките дървени колиби на производителите, лодките, плитчините и масите за дегустация на брега показаха на практика как местната храна може да бъде едновременно поминък, туристическо преживяване и културен знак.

Вкусът като икономически актив и безценен ресурс

Project SMEOrigin е съфинансиран по програма Interreg Europe и обединява 7 европейски региона около една обща идея: продуктите с географски означения и регионалните храни са ценен ресурс за местно развитие. Проектът работи за подобряване на регионалните политики и финансовите инструменти в подкрепа на малките и средните предприятия в агрохранителния сектор. В продължение на три години партньорите обменяха добри практики, срещаха се с производители, институции и експерти, тестваха нови подходи и търсеха начини местните продукти да бъдат по-добре защитени, по-разпознаваеми и по-конкурентоспособни.

Финалното събитие в Бордо събра именно тези резултати. В сградата на регионалната управа на регион Нова Аквитания партньорите представиха постигнатото по проекта, споделиха конкретни примери за подобрени политики и обсъдиха как натрупаният опит може да продължи да работи за регионите и след края на основната фаза на SMEOrigin. За АРИР – Стара Загора едно от най-важните постижения по проекта е включването на хранително-вкусовия сектор сред приоритетните сектори по процедурата „Диверсификация и адаптация на малките и средните предприятия към икономическия преход“. Беше представен и методологически наръчник, разработен от Университета в Патра, който събира наученото от целия процес на обмен и трансфер на добри практики и позволява натрупаният от проекта опит да бъде споделен и с други региони от цял свят.

Точно в такива моменти се вижда защо проект като SMEOrigin има смисъл. Защото защитените продукти не са само етикет върху опаковката. Те са доверие. Те казват откъде идва храната, кой стои зад нея и защо тя е различна. За малките производители това може да бъде шанс да излязат извън тесния местен пазар. За регионите — начин да изградят по-силна идентичност. За потребителите — възможност да направят по-информиран избор и да подкрепят реални хора, а не безлични вериги.

В рамките на проекта над 20 добри практики бяха идентифицирани и споделени между партньорските региони. Част от тях вече имат конкретно отражение. Френският опит с дегустации и промотиране на местни продукти вдъхнови Деня на регионалните храни, организиран в Стара Загора по време на фестивала „На Зелено“ през 2025 г. Община Каласпара в Испания почерпи идеи от Празника на розата в Казанлък, за да развие по-силни събития около своя емблематичен продукт — ориза от Каласпара. В различните региони проектът подкрепи създаването на нови управленски модели, по-добро позициониране на продукти, образователни формати, маркетингови инициативи и финансови механизми за хранителния сектор.

Финалното събитие на SMEOrigin показа, че отговорът не е в копиране на готови модели, а в търсене на нови комбинации. Между традиция и иновация. Между земеделие, туризъм и култура. Между малките производители и публичните политики. Между местната идентичност и европейските пазари.

В този смисъл Бордо беше много повече от финална точка на проектен календар. То беше среща на региони, които имат различни продукти, различни трудности и различни темпове на развитие, но споделят едно разбиране: бъдещето на Европа минава и през нейните региони, през малките производители, през защитените вкусове и през способността да превърнем наследството в жива икономическа възможност.

АРИР – Стара Загора ще продължи да работи за това регионалните храни, продуктите с произход и малките предприятия да бъдат по-видими в политиките за развитие. Защото зад всяка качествена местна храна стои не само рецепта. Стои труд, земя, семейна история и шанс един регион да разкаже себе си по най-човешкия начин — чрез вкус.